от Христо Симеонов
Най-накрая някой в офисите на "Avalon Hill" се
събуди. Толкова години продължи тази дълбока дрямка, че всички ние, геймърите,
сме напълно шокирани от нейния край. Защото вярвахме, че той никога няма да
настъпи.
Да държиш в ръцете си правата за
заглавие като "Betrayal at the House on the Hill" и да не го изполваш по никакъв начин си е направо престъпление. Не веднъж
съм ви споменавал тази игра и абсолютно култовия статут, който тя има в хобито. "Betrayal" далеч не е най-добрата игра на
пазара. Дори напротив, тя страда от изключително сериозни проблеми свързани
със зле написани правила и липса на какъвто и да е баланс в някои от
приключенията.
Но пък цялостното усещане, този
ретро хорър полъх, които те кара да заключиш вратите, да залостиш прозорците и
да се надяваш да не си попаднал в кофти роля във филм на Ромеро или Сам Рейми е изключителна. В "Betrayal "ще откриете всичко, на което някога сте попадали в хорър
жанра – серийни убиици, сатанински култове, демони, вампири, вещици и т.н. и
т.н. А всичко това е поднесено под формата на приключение, събрано в петдесет
различни сценария, достатъчно за дълги часове около игралната маса.
Въпреки
мърморенето от страна на разни „експерти“ в хобито, "Betrayal" се превърна в култово, класическо
заглавие в настолните игри и най-неочаквано миналата есен от "Avalon Hill" ни
зарадваха с допълнение, включващо петдесет нови приключения, нови предмети и
локации. И когато си мислехме, че сме видели всичко за играта, отново бяхме опровергани със следващия анонс на компанията. Следващото издание в серията
обещаваше да пренесе култовата приключенска игра във фентъзи вселената на D&D и
по-специално на територията на легендарния град Baldur’s Gate – място обожавано от милиони фенове по света. Е, след като
играта вече е факт, нека надникнем из шумните таверни и потъналите в мрак улички,
за да ви споделя какво мисля за нея.
Една огромна вселена
 |
| Приключенците |
„Betrayal at Baldur’s Gate“ е тематична, полу-кооперативна игра за трима до шестима играчи. Дизайнери са Крис Дюпиъс ( "Dungeon Command" ) и Майк Миърлс ( "D&D
4.0" , "Castle Ravenloft boardgame" ). Както споменах,
играта се издава от "Avalon Hill" и "Wizards of the Coast".
Действието на играта ни пренася в
легендарния град, познат на мнозина от вас най-вече покрай легендарната
поредица компютърни игри от края на миналия век. Играчите влизат в ролята на предварително
създадени приключенци, които се впускат в изследване на култови локации,
притихнали улички и загадъчни подземия, част от флората и фауната на великият
фентъзи град.
 |
| Фигурките далеч не са впечатляващи |
Безспорно най-силното оръжие на „Betrayal at
Baldur’s Gate“ е темата. Опитът за сливане с
наследството на една легендарна компютърни игра е търсения ефект от авторите на
играта. Ако имате съмнения че „Betrayal at Baldur’s Gate“ е класически „money grab” продукт, то
сте на абсолютно верния път. Целта на тази игра е да докосне всички вас знайни
и незнайни геймъри, прекарали безсънни нощи от младостта си в разплитане на
едно от най-великите ролеви приключения създавани някога. Още тук обаче ще ви
споделя, „Betrayal at Baldur’s Gate“ няма нищо общо с ролевите игри. Не очаквайте вдигане на нива, отключване
на нови способностти и тем подобни. Няма и помен от огромните възможностти на
D&D. Играта практически е копие на оригиналния “Betrayal”, но в сменена обстановка.
Научени уроци
 |
| Добре познатата ни купчина токени |
Ако трябва да бъда откровен с
вас, „Betrayal at Baldur’s Gate“ е практически същата игра, почти идентично копие на оригиналния „Betrayal at
the house on the hill”. Всеки от вас поема контрола над
герой и всичко в началото започва като мирна, кооперативна изследователстка
мисия. В един момент обаче събитията придобиват неочакван обрат. Разкрива се дълбоко пазена, зловеща тайна, която обръща
един от играчите срещу всички останали, превръщайки играта в
полу-кооперативно приключение.
 |
| Отвратителните щипки пак са тук. Поне този път с по-добро качество |
Добре де, опитах се да мина
лекинко. Наистина „Betrayal at Baldur’s Gate“ не се различава особено от своя първообраз...но все пак има новинки.
Няма обаче да влизам в детайли как да играете играта, защото практически нищо в
основните механики не се е променило. Затова просто хвърлете едно око на ревюто
ми за “Betrayal at House on the Hill”.
 |
| Стартовите позиции |
Може би най-драстичната новост в
„Betrayal at Baldur’s Gate“ е, че вие
влизате в ролята на „приключенци“. Каква е разликата с „изследователи“ от
оригиналната игра ли ? Ами много просто – имате специално умение ! Освен това
попада и в някоя от предварително зададените D&D класификации – раса и клас. В „Betrayal at
Baldur’s Gate“ няма създаване на самостоятелни
герой. Казвам го, защото може да се заблудите. Получавате предварително
създадени персонажи, които отново са изградени от добре познатите ни статистики
– сила, скорост, знание и разсъдък. И към всичко това едно специално умение.
Относно последните не бих казах, че са особено вдъхновяващи. Но пък вършат
работа. Наличието на „приключенци“, всеки със специално умение безспорно ще
развълнува мнозина от вас. Аз обаче имам своята критика...ще я запазя обаче за
края на това ревю.
 |
| Разкривате града на три нива |
Освен наличието на „приключенци“
новото в „Betrayal at Baldur’s Gate“ е и целостната структура на терена, който се изгражда пред вас.
Естествено, не се намирате в къща, както в оригиналната игра...щеше да е
странно. Този път изследвате улиците, катакомбите и популярни сгради от града.
Естествено отново посредством плочки, които теглите на случаен принцип и
поставяте, за да изградите игралното поле. Говорейки за плочките, няма как да не
спомена, че те са чувствително по-детайлни от колкото в оригиналната игра.
Всичко е доста по-ясно илюстрирано, с много повече детайли и подробностти.
Истинска наслада за окото.
 |
| Познатите три тестета карти |
Не така обаче стоят нещата с останалата част от визията на „Betrayal at Baldur’s Gate“. “Avalon Hill” грам не са си
направили труда да направят малко по-привлекателни и качествени токени. А за
миниатюрите просто не ми се говори. Отново получавате шест отвратително
оцветени фигурки, със съмнително качество. Вероятно ще ме контрирате с факта,
че така се запазва по-ниската цена на играта. Няма обаче да се съглася с вас.
Настолните игри в последните години доказаха, че качеството може да дойде и на
приемлива цена.
Бързам обаче да отбележа
чувствителното подобрение на правилата. Книжката с инструкции в „Betrayal at
Baldur’s Gate“ е написана повече от чудесно.
Явно авторите на играта са си взели поука от сериозната критика в тази насока.
Добри думи мога да кажа и за няколко сценария, до които успях да се докосна.
Всичко е доста по-ясно написано, липсват геймплей пропуски и нещата изглеждат
отлично балансирани. А относно
качеството на самите истории в различните сценарии – написани са добре, но не
са страшни.
Къде ми е хоръра ?
Ако само за секунда се пренесем в
една алтернативна вселена, в която “Betrayal at house on the hill“ не съществува, то „Betrayal at Baldur’s Gate“ щеше да бъде една забележителна игра. Уви, това няма как
да се случи и новото „Betrayal” отроче не успя да ме впечатли.
Не ме разбирайте грешно, „Betrayal at
Baldur’s Gate“ е много добра игра. На практика тя
приповтаря механики на своя оригинален първообраз. А относно геймплея на оригиналния
„Betrayal“ аз винаги съм се изказва ласкаво. За мен той работи и ми носи достатъчно
удоволствие.
Оказа се обаче ( бел.ред. само се
правя, че не го знаех ), че „цялата“ магия на „Betrayal” e
в хоръра. В абсурдното усещане, че сте
част от налудничав филм на ужасите.
Усещате подкрепено от персонажите ви, от
цялостната структура на играта и естествено от сценариите, написани в един
вледеняващ разума и сърцето стил.
Къде са проблемите на „Betrayal at
Baldur’s Gate“ ? Ами на първо място – вие сте
приключенци. Влизате в ролята на призвани да борят злото герои, които принципно
не бива да се страхуват от нищо. И още тук нишката с хорър жанра се губи. Цялото
усещане за безизходица, за обреченост, за страховити изненади липсва в „Betrayal at
Baldur’s Gate“. Положението не се подобря и от
факта, че персонажите ви разполагат със специално умение. То ви прави да
изглеждате като супергерой, а те не са особено популярни персонажи в хорър
жанра, ще се съгласите.
Самите истории не са страшни.
Няма и как да бъдат, защото липсва цялостното усещане за хорър в „Betrayal at
Baldur’s Gate“. Без него играта е едно
сравнително скучно приключение, което дори е трудно да определим жанрово. Чисто механично, играта потъва сред сивото ниво на посредствеността. Ако от "Avalon Hill" се бяха постарали
и бяха включили механики съдържащи щипчица от магията на ролевите игри,
положението щеше да е различно.
Изключително ми е трудно да го
изрека, но „Betrayal at Baldur’s Gate“ е класически „money-grab”.
Фентъзи темата, инспирирана от легедарния град, почиваща на великата серия
компютърни игри е използваното за целта оръжие. Ако наистина сте болен фен на
вселената на "Baldur's Gate", то бих ви препоръчал играта. Отново с уговорката, че това не е ролева
игра и няма нищо общо с D&D, a само споделя нейния магически свят.
Теглейки обаче чертата, „Betrayal at
Baldur’s Gate“ не е лоша игра. Просто не е
моята игра, защото в нея липсва магията, чара, безумието на класическите хорър
филми и литература, които превърнаха оригиналното заглавие в абсолютна класика
сред геймърите.
И за да не завършвам така минорно - горе главата, от "Avalon Hill" и "Wizards of the Coast" обявиха следващата игра в серията - "Betrayal Legacy". Правилно схващате, любимата ни хорър класика с "legacy" елементи. Е, как да не бъде развълнуван !
Препоръчвам задължително ЗА :
1. Болни D&D фенове
2. Болни Baldur's Gate фанатици
Оценка :
Визуално оформление и компоненти : 4 / 6
Геймплей : 4 / 6
Преиграваемост : 5 / 6
/ липса й дух на тая игра ! /
Крайна Оценка : 4 / 6
Няма коментари:
Публикуване на коментар