Зов за дизайнери – Call to Adventure

    Вероятно нищо не изпълва нърдската ми душа ( да, признавам си – нърд съм ) с повече радост, от неописуемата популярност на която се радват ролевите игри в последните няколко години. Няма да ви губя времето и да се опитвам да анализирам причините за този неочакван ренесанс, а само ще споделя още по-голямото си щастлие от факта, че той намира проявление и в нашата малка родина, която обичайно е няколко десетилетия назад в актуалните процесите на популярната култура.

    Играта за която ще ви говоря в следващите редове няма нищо общо с България ( за добро или лошо ), но е своеобразно отроче на този дух на времето, „дух за въображаеми приключения“. Да се опиташ да съчетаеш „разказването на история“ ( storytelling ) и механиките на съвременните настолни игри, не е нещо нечувано и революционно. Същото може да се каже и за темата : хайде да си създадем герои, да разкажем техните истории и междувременно да трупаме точки. Именно тези аспекти може да очаквате и в “Call to Adventure” – “приключенска“ настолна игра с карти, която в последните няколко месеца предизвика сериозно вълнение в хобито. Напълно естествено бях привлечен от темата й, страхотния арт и цялостната идея – да си създадем фантастичен герой и да разкажем неговата история. Да видим обаче на що за игра се натъкнах.

Завръщане в миналото – Discover : Lands Unknown

    Вероятно ви е омръзнало да слушате за „хубавите страни на настолните игри“. За това колко са социални, достъпни, развиващи стратегическото и логическото мислене. Омръзнало ви е, защото ви го повтаря от всички страни, всеки един занимаващ се с нашето хоби – през геймъри, ревюлъри, та чак до търговците.

    Аз обаче смятам да ви посоча още едно от уникалните качества на настолните игри. Именно то е причината, която ги превърна в любимото им хоби. А именно факта, че тази индустрия не спира да се развива. Дизайнерите не спират да създават нови и нови геймплей механики, които понякога водят до сътворяването на цял един нов жанр. В настолните игри винаги се търси новото, уникалното, различното. Търси се едно надграждане и развитие и по-рядко се лежи на добре изпитани рецепти – нещо толкова характерно за други развлекателни индустрии в последните години.

   Изминалата 2018г. мина под знака на новата, шумно рекламирана игрова система, дело на гигантите от "FFG". В основата си "Unique Game System" залага на...уникалността. Всяко закупено копие на подобна игра е по своему различно, уникално, неповторимо  и т.н. На пазара вече се появиха две такива игри. И докато “Keyforge” изглеждаше като поредния претендент в категорията "искам да седна на трона на "Magic The Gathering" ( за нея съвсем скоро, в друго ревю ), то “Discover :  Lands Unknown” даваше надежди да бъде голямото заглавие на "Fantasy Flight Games" за годината...а и в последно време като цяло. "FFG" някак се ориентира към непрестанни допълнения за свойте "дойни крави", игри във вселената на "Star Wars" и "Arkham Horror" и позабравихме, че те имат в портфолиото си отлични, напълно самостоятелни заглавия.

    С тази нагласа, която звучи отлично на хартия, посегнах към “Discover :  Lands Unknown”. Крайният резултат обаче се оказа противоречив. Защо ли – четете надолу.

Инспекторите и часовника - Detective : А Modern Crime Board Game

    В началото ще почна с лошото, с неприятното, с мърморенето. Ужасно много мразя да пиша  такива ревюта. Текстове, в които съм ограничен относно информацията достъпна за споделяне с вас. А основната причина затова е, че ако се „разпиша“, ще ви разваля игровото преживяване. Та в следващите редове ще разкажа малко повече именно за една такава игра. Мрън.

    Хубавата новина е, че „лошото“ в това ревю свършва тук - в първия параграф, в нескопосания ми увод. Всичко останало, което ще си позволя да кажа за “Detective” без да ви „разваля играта“, ще е положително. Дори нещо повече. Напълно неочаквано, това се превърна в една от мойте лични „най-добрите игри на 2018г.“. Казвам неочаквано, защото никак не бях развълнуван около излизането на “Detective”. За мен тя бе поредната „игра с кампания“, която щях да струпам на купчинката с подобни заглавия, чакащи „по-добри дни“. Темата също не помагаше – не съм фен на модерните криминални истории в стил „CSI”, “Bones” и тем подобни. Освен това предишните няколко заглавия на "Portal Games" малко ме разочароваха. Дългоочакваната „First Martians” с нейните отвратително написани правила и вълнуващата на пръв поглед  “Alien Artifacts”,  която обаче ми остави само горчив вкус, колкото и да се опитах да я харесам.

    Е, пишейки това ревю ми иде да възкликна : Да живеят приятелите-геймъри ! Защото “Detective” ми бе препоръчана от един от тях. И не мога да ви опиша колко съм щастлив, че му повярвах.

Наследство от детството – Legacy of Dragonholt

От Христо Симеонов

Като се замисля, нямаше какво друго да очакваме от „Fantasy Flight Games“. Един от най-маститите производители на настолни игри в последните години се превърна в една добре смазана машина за пари, която изстисква и последните ви джобни с перфектно рекламирани и представени заглавия. Не винаги игрите излизащи под тяхната шапка за достатъчно добри, но „FFG“ винаги ще намерят начин  да ви ги продадат.

    На пръв поглед така изглеждаха нещата и с „Legacy of Dragonholt“. Когато играта наводни магазините в края на миналата година, тя разпалено бе представяна като „нова и иновативна приключенска игра“. Нямаше как да пропусна подобно смело твърдение и без да губя миг се насочих към играта. В следващите редове ще ви споделя какво мисля за нея.

Любовната песен на смелия приключенец – Near and Far

от Христо Симеонов

Напълно в мой стил, гръмко и дръзко, ще се нарека "най-големият почитател на игрите на "Red Raven Games" у нас". Kолко вече пъти съм ви говорил за тях и за невероятния Райън Лоукат, създател на компанията, дизайнер и художник на почти всичко в каталога им. Игрите на "Red Raven Games" винаги успяват да ме изненадат, да ми поднесат нещо свежо, красиво и предизвикателно. Именно затова и голяма част от тях са сред избраните в личната ми колекция.

Най-важния елемент в играта

    Преди две години Райън започна един изключително амбициозен проект ( поне в мойте очи ), целящ да създаде настолна игра, която като иновативност хвърли ръкавицата към няколко от най-популярните жанрове в хобито. Той се опита да събере две изглеждащи напълно несъвместими геймплей механики. Класическа „евро“ "worker placement"/"поставяне на работници" игра и богата на тема и преживяване “storytelling”/ "разказване на истории" сага. Крайния резултат бе играта „Above and Below”. Уви, нещо обаче не достигна на Райън. Основния проблем за мен бе, че частта с разкаването на истории остана някак на заден план и бе изместена от всепоглъщащото могъщество на „евро“ игрите, в лицето на събирането на ресурси и обръщането им в точки.

    Тази година обаче идеята за този изключителен интригуващ микс се завърна под формата на своеобразно продължение на “Above and Below”, ситуирано в същия симпатичен фентъзи свят и залагащо отново на смес между две толкова популярни механики. „Near and Far” е едно от най-обсъжданите заглавия тази година, така че вероятно не ви говоря за нещо нечувано. Основния въпрос обаче е – получило ли се е този път.

Домът на злото – Betrayal at House on the Hill

от Христо Симеонов

    Ще пропусна увода днес. Мислeх си, да ви говоря за хорър жанра – неговите възходи и падания. Но май е по-добре да минем директно на темата.

   Само след два дни е Хелоуин или както е по-политически коректно да го наричаме - денят на Вси светии ( по католическата традиция ). Като следствие от модерните културния влияния, макар и отричан и у нас този ден започва да се настаня като празник...или поне някакъв повод. В нощта на 31-ви октомври улиците ще се напълнят с причудливо маскирани люде, които ще се насочат към предварително избрани локации, за да празнуват Хелоуин.

    Настолните игри са изключително сполучлив начин да отбележите Хелоуин. Те създават чудна, магическа атмосфера, която напълно гореспондира с празника, чийто корени откриваме в древните езически ритуали.

   В днешното ревю ще ви представя една игра, която съдържа всичко което ви е нужно за Хелоуин парти с настолни игри. И макар да не блести с гениални механики и да има немалко проблеми, за мен това е най-тематичното хелоуин предложение. Нека да влезнем заедно в прокълнатата къща на хълма...какво ли ни чака вътре...а дали ще я напуснем някога.