Денят е осемнадесети юни. Годината
– 1972. Америка се буди с новината за влизане с взлом в централата на
Демократическата партия в столицата Вашингтон. Обирът е извършен от петима
мъже, които са заловени от охраната на комплекса „Уотъргейт“ – модерна бизнес
сграда с хотелска част намираща се на брега на река Потомак. По първоначални
сведения от полицията, става дума за „треторазреден обир“ извършен от банда
аматьори-обирджии. В идните месеци обаче обирът в комплекса „Уотъргейт“ ще
отприщи буря, която ще разтърси американската политика и общество и ще се
превърне в нарицателно име за копупция и мръсна политика.
Когато комплекса „Уотъргейт“
отваря врати, той е символ на нови надежи за гражданите на американската
столица. САЩ от началото на 70-те години е държава разкъсвана от кризи, скандали и протести. През бунтовете от 68-ма година, които заливат Балтимор след
убийството на д-р Мартин Лутър Кинг, до продължаването на изключително
непопулярната и кървава война във Виетнам. През петролната криза от 73-та,
която води до поскъпване на цените на горивата с 400%, до рухването на „Американската
мечта“. Америка има отчаяна нужда от промена. Ала получава най-знаменитият
политически скандал на всички времена, превърнал думата „гейт“ в синоним на
измама и мръсни трикове.
Какъв по-добър фон за една
настолни игра, не мислите ли ?
„Следвай парите“
 |
| Игралното поле е изключително изчистено |
“Watergate” е
стратегическа игра с карти за двама души. Основите на геймплея се въртят около
правилното менажиране на тесте с карти и асиметричните подходи на двете страни към крайната победа.
Дизайнер на “Watergate” e Матиас Крамър, име познато на всички геймъри и оставило следа в хобито
със заглавия като "Glen More", "Lancaster", "Kraftwagen" и други. Издатели са "Capstone Games".
В “Watergate” двама играчи се изправят един срещу друг, разигравайки
на игралното поле последиците от скандала „Уотъргейт“. Един от играчите влиза в
ролята на администрацията на президента Ричард Никсън и има пред себе си само
една цел – да изпълни мандата си до края, набирайки достатъчно „движеща сила“ (
“momentum” ). Опонента му поема ролята на
главния редактор на вестник „Вашингтон Поуст“ и неговите смели репортели,
заложили живота на себе си и близките си в опит да разобличат корумпираната
управленска върхушка.
 |
| Спечелените маркери "Движеща сила" дават много предимства |
Както стана ясно, “Watergate” е асиметрична игра, като всеки един от играчите трябва
да изпълни различна цел, за да
постигне крайната победа. За съответната цел всеки от играещите разполага и с различен набор от
средства, представени под формата на персонално тесте с карти. В началото на
играта всеки получава своето тесте от двадесет карти, което прилежно разбърква.
Между двамата играчи се поставя игралното табло, което е разделено на две зони.
По-голямата е означена като „табло с улики“, в центъра на което е „закачена“
снимката на Никсън. Играчът поел ролята на редактора се опитва да постави токени „Улики“върху таблото с цел да изгради
връзка между снимката на Никсън и поне двама от възможните седем информатори. Втората
част от централното игрално поле е заета от скалата „Разследване“, върху която
всеки рунд се поставят разлини токени и маркери, за които играчите водят борба
за надмощие. Всеки играч получава и карта „Движеща сила“, като ако този играещ с администрацията на Никсън
успее да постави върху нея пет маркера „Движеща сила“, то той печели играта.
“Watergate” има доста
стриктна терминология, която може да ви звучи абстрактно и дори леко
стряскащо. Не се плашете обаче, всичко е доста логично и тематично. “Watergate” продължава неопределен брой рундове ( масимум до девет ),
всеки от които включва по три фази. Когато една от двете страни постигне
условието си за победа, играта свършва .
"Цялото президентско войнство"
 |
| Не подценявайте ролята на токените "Улики" |
В първата фаза на всеки ход
двамата играчи теглят точно определен брой карти от персоналното си тесте, които
зависи от това кой притежава инициативата – той тегли пет карти и играе първи в
рунда. Като част от тази първа, подготвителна фаза, в средата на скалата
„Разследване“ се поставя маркера „Инициатива“, един маркер „Движеща сила“ и три случайно изтеглени токени „Улики“.
Токените „Улики“ биват три вида и
макар тематично да са свързни с елементи от скандала „Уотъргейт“, в хода на
играта ще се обръщате към тях с цветовете им – жълт, зелен и син.А ако ви интересува тематичната
им страна – „сините“ са свързани с предизборната кампания на Никсън ; „жълтите“
са архитектурните планове на комплекса „Уотъргейт“, а „зелените“ представляват
небезизвестните „Записи на Никсън“.
 |
| Всичко от което се нуждае "Редакторът" са двама информатори |
Играчът ръководещ администрацията
на президента тегли три токени „Улики“ от платнена торба пристигаща в комплекта
на играта, поглежда ги и ги поставя с лицето надолу върху скалата
„Разследване“. След което можем да преминем към сърцевината на геймплея в “Watergate”.
В следващата фаза двамата играчи
се редуват да играят карти от ръката си. Това продължава докато не изиграете
всичките си карти. Както вече ви споменах, персоналните
тестета на всеки играч са и основата на играта. Картите са стриктно
асиметрични и специални за всяка една от двете страни в конфликта. Всяка една
карта в “Watergate” може да бъде
използвана по един от два начина – за нейната стойност или за действието върху
нея.
Стойността на всяка карта е
обозначена в нейния ляв ъгъл. Тя ви позволява да движите специфичен цвят токен „Улика“ или един от двата маркера, за "инициатива" или за "движеща сила" определен брой полета във вашата посока на игралното поле. В
“Watergate” играчите се редуват да използват
карти за тяхната стойност местейки различните токени и маркери върху игралното
поле. Целта ви е в края на рунда те да
бъдат във вашата половина на скалата „Разследване“, за да се възползвате
от тях. Маркерът „Инициатива“ ви дава правото да бъдете първи в следващия рунд, а
маркера „Движеща сила“ приближава играча контролиращ администрацията на Никсън
до крайната победа. Скоба – ако играещия с главния редактор играч спечели
маркера „Движеща сила“, това му носи изключително силни специални умения.
Доста ключов момент може да бъде и придобиването на контрол върху токен
„Улика“ в “Watergate”. Когато той
попадне в ръцете на главния редактор, той го поставя върху централното игрално
поле с лицето нагоре, като по-този начин се приближава до това да свърже
информаторите с Никсън. Администрацията на Никсън пък поставя тези токени с
лицето надолу върху игралното поле, като по този начин блокира „пътищата“ водещи
от иформаторите до Никсън.
 |
| Информаторите и използването им е ключово за двете страни |
Относно информаторите – това са
седем реални личностти изиграли важна роля в скандала. В “Watergate” те са изобразени под формата на токени, които имат
специфично разположение по края на игралното поле. За да ги поставите върху
последното обаче, трябва да използвате
картите от тестето си като „действия“.
Ако трябва да обобщя - “Watergate” на пръв поглед изглежда като една „конкурентна борба“
между двама играчи за контрол върху шепа токени и маркери. Единия играч ги
мести стъпка напред, другия две назад и така се надлъгвате до края на картовата
фаза във всеки ход т.е. докато изиграете всички карти от ръката си. Вероятно, дори ако беше само това, “Watergate” нямаше да е
никак лоша игра. Но щеше да е доста скучна. За щастие в играта има цял допълнително ниво на стратегия. Да влезат картите „Събития“.
Всъщност малко ви подведох. Това не е отделно тесте с карти. Събитията
са споменатите по-горе „действия“ върху картите ви. Те са обозначени с някакво
реално събитие случило се в хода на скандала и ви дават възможност да извършите
точно дефинирани екшъни – да местите токени/маркери, да поставяте информатори
и/или улики или дори да завършите рунда по-рано от обичайно. Най-важното обаче е, че когато изиграете тези
„действия/събития“ те излизат извън игра
!
Къде е тънкия момент. Когато
използвате карта за стойността й, вие я поставяте в купчина с изиграни карти.
Ако тестето ви свърши, разбърквате всички изиграни карти и теглите отново от
тях. Когато обаче картите се използват за „действия“ вие ги губите завинаги от
играта. Така реално вашето тесте с карти изтънява
в хода на играта, което автоматично го прави по-слабо. Как и кога точно ще се
случи това зависи изцяло от вас...което е и големият чар на “Watergate”.
Така в “Watergate” вие трябва да решите пъзел на две нива. На първото ниво
сте изправени пред въпроса кога си струва да се борите за надмощие над маркери
и токени, както и как да ги използвате най-правилно при разполагането им върху
игралното поле. А на второто ниво идва въпроса как да „изтискате“ най-успешно
тестето си от двадесет карти – кога да си служите със „действията“ върху картите,
за да постигнете максимален ефект от тях, без да бе „обезкръвите“ до края на
играта.
И понеже няма да бъде коректно –
няколко думи и за третата фаза от всеки рунд в “Watergate”. Гледайте на него като на обобщение на всичко случило се
след като играчите изиграят картите си. Най-общо казано, разпределяте контрола
върху маркерите и токени. Тези, които никой не е спечелил се връщат обратно в
кутията и в торбичката. След което ако играта не е свършила, започвате нов
рунд. Има и една малка уловка – ако няма
наличен маркер „Движеща сила“ ( те са общо девет ), то играча представляващ
администрацията на президента Ричард Никсън печели играта. Чисто на
тематично ниво, скандалът е продължил достатъчно дълго без да донесе окончателно
решение и президента Никсън е изпълнил мандата си.
„Трики Дики“ срещу „Дълбокотo гърло“
"Пардън май френч" и моята превъзбуда, но бързам да го кажа, за да не се загуби някъде сред редовете на
това заключение – GOSH, “Watergate” е една от най-добрите
игри за двамата, който съм играл в последно време и със сигурност най-добра
такава през 2019г. !
Откъм геймплей “Watergate” предлага толкова много само в четиридесет карти - по двадесет за всяка от двете страни в конфликта. Правилния момент за изигрането на всяка карта е ключa за крайната победа, а пъзела свързан с вътрешното пренареждане на тестето ви е просто страхотен. Дали сега е правилния момент да използвате дадена карта и да се лишите от нея до края на играта - този въпрос най-често ще си задавате в “Watergate”. Освен картите обаче трябва много внимателно да следите разпределението на токени и маркери по игралното поле, като от опит мога да ви кажа, че неглижирането дори на един от тези своеобразни "ресурси" ще ви коства крайната победа в играта.
“Watergate” е разкошна, геймърска игра за двама души. Особено ако сте и изкушени от историята. Тук е момента да кажа, че от "Capstone Games" са се погрижили в книжката с правила да предоставят и няколко страници с подробен разказ върху избухването, развитието и последиците от аферата "Уотъргейт" - истинска наслада за "хистори нърдовете" като мен.
Няма как да не поставя отлична оценка на “Watergate” и да не я препоръчам. Без никакво съмнение, едно заглавия в категорията за двама играчи, което ще остави следа !
Препоръчвам задължително ЗА :
1. Когато си търсите отлична игра за двама.
2. Геймъри
3. Фенове на историческите абстрактни, стратегии
4. Пътуване и "gaming on the go".
Оценка :
Визуално оформление и компоненти : 5 / 6
Геймплей : 6 / 6
Преиграваемост : 5.5. /6
Крайна оценка : 6 / 6
Няма коментари:
Публикуване на коментар