от Христо Симеонов
Колкото и да харесвам „euro” игри, знаете - премести кубче от позиция едно на позиция
две, винаги когато темата на една игра ме докосне, забравям ( поне на първо
четене ) и механики и геймплей. Вярвам, че и с много от вас е така. Дълбоко
вътре във себе си, всеки е тематичен геймър.
Още самото споменаване на “Burke’s
Gambit” преди почти година, ме развълнува.
Настолна игра с тайни самоличностти, предателства и интриги и всичко това
ситуирано с безкрайния, студен и непрощаващ човешките грешки космос. Звучи като
гарантирана рецепта за успех.
Това ревю трябваше да се появи
още преди няколко месеца, но на няколко пъти го отлагах, поради разнообразни причини.
През това време съумях да направя близо петдесет игрови сесии на “Burke’s
Gambit”, което неизменно оказва огромно влияние
върху мнението ми за играта. Е, дойде време накрая да го споделя и с вас в
следващите редове.
В традициите на канона на научна
фантастика
 |
| Основните действащи лица в играта |
“Burke’s Gambit” е парти игра
с дедукция и блъфиране за четирима до осем играчи. Традиционно за жанра към
който се причислява, играта се играе най-добре с максимален брой играчи.
Дизайнер е Робърт Йетс, а издатели гигантите от "WizKids".
В “Burke’s Gambit” играчите влизат в ролята на членове на екипажа на
едноименен космически кораб, изпратени с амбициозната мисия да търсят
авангардни извънземни технологии в далечния космос. Това на което се натъкват
обаче е много по-зловещо. Незнайно как да борда на кораба се озовава извънземна
форма на живот, паразит, загнездил се в тялото на член на екипажа. Още
по-мистериозно се включва и свръхсветлинния двигател ( "FTL engine" или "Двигател на Алкубиер", ако предпочитате ) и кораба
стремглаво се запътва към Земята, със смъртоносния си товар. Екипажа има
буквално минути, преди да се насочи към капсулите за криогенен сън, за да
разкрие заразения и...да го изхвърли в Космоса, предотвратявайки биологична
катастрофа на родната ни планета.
 |
| Част от персонажите |
Темата в “Burke’s
Gambit” веднага грабва вниманието ви и
изключително бързо ще се асоциирате с нея. Сюжета на играта без никакъв свян прави
заемки от обичани и популярни научно фантастични брандове ( "Alien", anyone ), без
да изглежда пресилено или не на място. За последното изключително способства визуалното оформление на играта и геймплей механиките й.
 |
| "Капитана" задължително участва винаги |
Както стана дума, в “Burke’s
Gambit” всеки от играчите се въплъщава в ролята
на член на екипажа на кораба. И както може би се досещате, като такъв има на
разположение специално умение. Чудесно геймплей решение е, че уменията на персонажите се
използват само веднъж на игра, но имат унищожителни ефекти, „чупещи“ правилата
на играта.
В комплекта към “Burke’s Gambit” ще
откриете тринадесет персонажи. Преди началото на всяка игра, всеки играч получава
роля на случаен принцип, като единственото задължително условие е фигурата на „капитана“
да участва. Играчите започват и с два изключително симпатични токена,
изобразяващи точките ви живот. Да, както подобава на темата, в “Burke’s
Gambit” смъртта е често срещано явление.
Дълбока интрига
 |
| Симпатичните токени "живот" |
Още в самото начало на това ревю смятам, че е редно да ви кажа следното - “Burke’s Gambit” е „върколашка“ игра. Знаете, “Werewolf”,
“The Resistance”, "сини" срещу "червени", отбор срещу
отбор.
Напълно в духа на този своеобразен самостоятелен жанр в хобито, в
началото на играта всеки играч получава карта със своята тайна самоличност, която
не показва на никого. Естествено не е пропуснато и традиционното „Оле, затвори очички“,
след което „лошите“ или играчите от "червения" отбор, се „откриват“ едни други.
 |
| Картите с вашата принадлежност в света на "Burke's Gambit" |
Говорейки за „лоши и добри“, за
двата отбора в “Burke’s Gambit”, то е редно
да ви кажа, за какво се борите в играта. Ако сте от „сините хора“, набедени за „добрите“,
то вие сте нищо неподозиращ учен, който е шокиран от разкритието на извънземния
организъм. Вашата цел е, поставяйки оцеляването на родната Земя на първо място,
да локализирате „заразения“ и да го изхвърлите през борда.
Принадлежността ви към „червения“
отбор обръща крайната ви цел в “Burke’s Gambit” на 360
градуса. Вие сте знаели за съществуването на организма и сте били тайно внедрен
сред екипажа на кораба, за да локализирате извънземната форма на живот и с
цената на всичко да я върне на Земята, където в
супер-секретна-непробиваема-недостъпна-модерна-авангардна лаборатория ( нали, по
филмите са все такива ), други „мъдри“ глави да го използват за направата на
следващо поколение съвършени войници. Или като опция, може просто да застреляте / изхвърлите в космоса всички от „синия“
отбор. Които от двата варианта ви се стори по-удачен...
Така директно от темата, целите
пред двата отбора в “Burke’s Gambit” са
ясно и точно формулирани, макар че ще отнеме време да ги обясните на нови
играчи. Не знам защо, но повече от тях се объркват. Отдавам го на графичния
дизайн на картите със секретни роли, който не е особено интуитивен. С две думи –
всичко се върти около "заразения". Е, стана време да ви кажа няколко думи за
него.
 |
| Здравната ви карта в "Burke's Gambit" |
Може би най-интригуващия и
иновативен елемент в “Burke’s Gambit” е, че
дедукцията се развива на две нива. Първото е класическо за всяка „върколашка
игра“ – два отбора, с различни цели един срещу друг. Втория е свързан с картата
„инфектиран“. В играта ще намерите само една такава карта, защото и заразения е
винаги само един. В началото на всяка сесия на “Burke’s Gambit” играчите получават и по една карта с тяхното
здравословно състояние – инфектиран или здрав. Къде обаче е уловката – тези карти
са абсолютна тайна, дори и за собствениците им. Правилно ме разбрахте –
получавате карта и нямате право да я погледнете, незнаейки дали точно вие не
сте заразения. Не е ли това отлично тематично решение ?
Така дедукцията и блъфирането се
движат по две плоскости, а опциите стават толкова много, че ще ви заболи главата
от тях. Например : разкривате, че Иванчо е заразения, но си мълчите пред
другите, защото сте от „синия“ отбор и искате да запазите живота на Иванчо, за
да може после да го изхвърлите в космоса – на колко искрено и чисто приятелство
ни учи “Burke’s Gambit” ! Обаче Митко
също разкрива, че Иванчо е заразен и ви обвинява в лъжа. В ръцете на останалите
играчи е да решат съдбата ви. А защо въобще да вярват на Митко ?
Рязкото напрежение край масата и
заплитането на интригите става възможно и заради евентуалната съдба на „заразения“.
Ако той доживее до края на играта и го изхвърлите в Космоса, чудесно - „сините“
печелят. Както вече стана дума обаче, в “Burke’s Gambit” има елиминация на играчи. Когато някой бъде убит, то той
разкрива тайната си самоличност, от кой отбор е, а също така обръща и картата със
здравословното си състояние. Ако е здрав, пфу, чудесно. Ако е заразен
обаче...заразата се предава на друг. Как става това – всеки един от останалите
играчи връща картата със здравословното си състояние, всички те се разбъркват
отново с картата „инфектиран“ и се раздават наново. Така заразата „скача“ в нов
играч и цялата главоблъсканица започва отново, от което пък печели „червения“
отбор.
 |
| Всички възможни действия в играта |
Защо печели ли ? Нека ви кажа как
завършва “Burke’s Gambit”. Когато бъдат
събрани сумарно предварително определен брой символи „светкавица“ ( той зависи
от броя на играчите в ), играта свършва и имате една минута да гласувате, кого
да изхвърлите в космоса. Ако знаете кой е заразения със сигурност, чудесно,
вероятността "синия" отбор да спечели така е много голяма, защото този отбор
винаги включва повече на брой участници. Ако обаче не знаете самоличността на
заразения, то тежко ви и горко – стреляте на сляпо в тъмното и някой отива да
лети с рибите...щеше да стане чудесна метафора, ако имаше риби с космоса, но
разбрахте смисъла. А ако сбъркате и пратите в безкрая здрав член на екипажа, то
„червения“ отбор печели. Така времето работи за „лошите“. Времето и хаоса в “Burke’s
Gambit”, работят за "червения" отбор.
Пропуснах да ви кажа как всъщност
се играе “Burke’s Gambit”. Вероятно ще
е изненадващо за многозина, но целия геймплей се движи от шепа зарове. Те са
шестстенни, с индивидуални страни, всяка от които показва различно действие.
Всъщност, възможните действия са толкова много, че не на всички зарове има
едни и същи страни.
 |
| Как изглежда персоналната ви зона преди всяка игра |
Всеки ход в “Burke’s
Gambit” теглите зар от платнена торбичка, в
която са разположени всички и го хвърляте. След което или използвате получения
резултат или го запазвате за бъдещ ход. Така следващия път може вместо да
теглите зар от торбичката, да използвате запазения зар. По страните на заровете
в “Burke’s Gambit” ще намерите цяла палитра от
опции – да проверите тайната самоличност на друг играч ; да проверите дали е заразен
; да разбъркате наново картите със здравословното състояние ; да стреляте по
някого ; да излекувате някого и любимото ми – директно да убиете играч !
Тук идва обаче и може би
най-сериозната критика към “Burke’s Gambit”. Нека
не остана разбран погрешно – както не веднъж е ставало дума, обожавам игри със
зарове ! В “Burke’s Gambit” обаче
понякога може да бъдете безсилни, защото целия ви ход зависи от късмета ви със
зара. Да, имате право на едно повторно хвърляне. Да, няколко персонажа имат
умения манипулиращи еднократно резултат върху зар. Но липсва трайно решение на
проблема „липса на късмет“ в “Burke’s Gambit”.
Понякога ще бъдете буквално безпомощни в играта, което вероятно ще ядоса
мнозина от вас. От друга страна – заровете са си супер тематично решение.
Представете си, че сте на борда на кораба, времето ви изтича, а в някой от
вашите най-близки приятели и колеги се е загнездил извънземен организъм. Цялото
притеснение и напрежение вероятно ще доведат до треперене на ръцете и коленете
ви, така де, няма да вършите нищо така както би ви се искало. Ако погледнете от този
ъгъл на заровете в играта, то те са супер тематична механика.
От игрите, които убиват приятелства
“Burke’s Gambit” е интригуваща и супер тематична игра с дедукция и блъфиране. В основата си тя почива на цяла плеяда от "върколашки" заглавия, но вместо удобно да се разположи върху тях, играта рискува и се опитва да бъде иновативна. Факта, че интригите и дедукцията се случват на две равнища прави всяка сесия на “Burke’s Gambit” абсолютно непредсказуема, което от своя страна сериозно вдига нивото на преиграваемост. Когато към всичко това прибавим и приятното визуално оформление и компоненти, то имаме наистина стабилна игра.
Както стана дума, основната критика към “Burke’s Gambit” може да бъде насочена към използването на зарове. В играта наистина има сериозна доза късмет, която може да развали цялата атмосфера на блъфиране и преговори. Ако не обичате зарове, то определено няма как да заобичате “Burke’s Gambit”.
“Burke’s Gambit” е изключително приятен и свеж полъх във "върколашкия" жанр. Горещо ви го препоръчвам, ако си падате по този тип игри. Заредете се с най-ловките си лъжи и най-подкупните си физиономии. “Burke’s Gambit” не е за хора със слаби сърца и лабилна психика, защото в космоса никой не може да чуе писъка ви ( това ми е познато отнякъде... )...
Препоръчвам задължително ЗА :
1. Ако имате мнооого приятели и искате да се разделите с част от тях
2. Ако сте върл почитател на "върколашкия" жанр
3. Любители на научно-фантастични икони от близкото минало
4. Случайте, когато искате да изпитате способностите си за блъфиране
Оценка :
Визуално оформление и компоненти : 4.5 / 6
Геймплей : 4.5 / 6
Преиграваемост : 4.5 / 6
Крайна оценка : 4.5 / 6
Тонове настолни игри и аксесоари може да намерите при нашите приятели от ozone.bg
 |
| ЦЪКНИ МЕ !!! |
Няма коментари:
Публикуване на коментар