Корпоративни акули – New Angeles

от Христо Симеонов

    Появата на нова игра ситуирана във вселената на „ Android “ е новина, която винаги предизвиква сериозно вълнение сред геймърите. Естествено, големия ентусиазъм се дължи на нестихващият интерес към „ Android : Netrunner “, вдъхновяващата асиметрична игра с карти дело на Ричард Гарфийлд.

    Излезлите до момента игри във вселената „ Android” като геймплей механики, нямат нищо общо с „ Netrunner”, което, по мое наблюдение, обичайно разочарова феновете. „ Android”, “ Android: Infiltration“ и “Android: Mainframe” предложиха изключително разнообразни на жанрове, механики и подходи, всички обвързани от изключително богатия свят на поредицата. Няколко думи за него ? “ Android” ви пренася в едно далечно дистопично кибер-пънк бъдеще, в което националните държави са само далечен спомен, а новите силни на деня са могъщи корпорации, които властват над ежедневието на всеки един жител на Земята...и Луната. Едно от най-силните оръжия на игрите от серията е, че всяка ви пренася в „обувките“ на различни персонажи. В първата настолна игра „ Android” играчите бяха в ролята на детективи, които разследват убийство, докато се борят с вътрешните си демони. “Android: Infiltration” ни постави в ролята на крадци, опитващи се да задигнат ценни тайни от строго охранявано корпоративно учреждения.  А в „Android:Mainframe” се превъплатихме в хакери, борещи се да проникнат в секретните сървъри на могъщите корпорации.

    Извън преинтересната вселена, отличните компоненти и гарантираното високо качество от „FFG“, това което ме привлече като магнит към „New Angeles“ бе изключително гръмкото рекламно обещание : „Запознайте се с Battlestar Galactica 2.0”. Това ми бе напълно достатъчно, неистово да пожелая да пробрам играта. Просто нямаше как да оставя нещата така и трябваше възможно най-бързо да разследвам гръмкото твърдение, че „New Angeles“ е новата „Галактика“.

Обществото на кухите мечти –Euphoria: Build a Better Dystopia

от Христо Симеонов

    Ние, българите, имаме доста богат опит с утопиите. Уви, не защото сме съседи на гърците, от чийто език произлиза думата. Скоба. Съмнявам се, че има човек незапознат със значението на думата „утопия“...но все пак. От гръцки „утопия“ означава „не място“ или казано синтактично издържано - „място, което не съществува“. Това място изобразява един желан, един мечтан свят. Затварям скобата. Вече повече от седемдесет години, по един или друг начин, се опитваме и ние да си „построим“ една такава утопийка, да създадем мечтаното общество. Значи трябва да сме експерти по темата...За жалост точно напротив – все нещо не ни се получава. И както всичко греховно, което е по-лесно и по-сладко и ние залитаме към огледалния образ на утопията – антиутопията или дистопията. Скоба. Думата пак идва от гръцки – „лошо, непоносимо място“. Нежелано,по ред причини, общество. Въпреки произхода й обаче, учените я преписват на британския философ и икономист Джон Стюарт Мил.

    Послужих си с цялата тази прелюдия, за да ви представя днешното ми ревю. Играта, за която се отнася то е едно от най-тематичните заглавия, попадащо именно в свръх популярния жанр на  антиутопиите...и по една случайност реших да пиша за него точно на 9-ти септември. Антиутопиите имат специално място в художествената литература, която ни е дала не един и два образеца на „нежеланото общество“, което може да изградим посредством изборите, които правим ( „Планетата на маймуните“, „Прекрасния нов свят“, „451 градуса по Фаренхайт“ ). Настолните игри, преживяващи безспорно своят „златен век“, естествено не могат да подминат тази толкова апетитна тема. И така запознайте се с “Euphoria: Build a Better Dystopia”.