От Христо Симеонов
Може би сте чували да наричат
модерните настолни игри и „дизайнерски игри“. Вероятно за мнозина, не толкова
„на ти“ с хобито, това определение звучи странно. То обаче идва, за да отличи тези
заглавия, маркирайки ги ясно като принадлежащи към една епоха, в която
дизайнерите на настолни игри започват да се превръщат в звезди на популярната
култура.
Преди „дизайнерските игри“,
настолните игри обичайно са били продукт на неназован автор. Както
класическите абстрактни игри, които са на няколко стотици години и трудно можем
да определим създателят им. След това за дълги десетилетия, настолните игри
преминават през периода на „колективното авторство“. Екипи от дизайнери
създават дадена игра, като никои от тях не получава кредит ( да си изпише името
на кутията, разбирайте ) за авторството й.
И така до модерните настолни
игри, голяма част от които са продукт на ясно посочен автор – дизайнер.
Естествено, както подобава на един културен феномен в 21век, така и настолните
игри днес се "облягат" на авторите си с една основна цел – привличане на публика.
Всеки един геймър, потенциален купувач, подхожда доста по-спокойно към
продукт дело на Мат Лийкок ( "Pandemiс" ) например,
очаквайки да е поредната кооперативна игра. Или към новото заглавие на Ерик Ланг ( "Blood Rage" ), което вероятно е още една „area
control” игра.
Дизайнерите на настолни
игри, както всеки един дизайнер ( тъпото изречение си е тъпо ), имат собствен
стил, оригинален подход и любими механики, които откриваме преимуществено в
игрите им. Някой от авторите дори ситуират игрите си в един и същи тематичен сетинг. И става доста интересно, когато тези автори решат да направят нещо
различно...
Именно с една странна, особена и
необичайна настолна игра, различна от всичко,което сме виждали от нейния автор, ще ви запозная в следващите редове.
