"Перо и зар" с Боян Евстатиев : Настолните игри са мост между "книжката и мишката"

    Не ви ли се струва, че обществото продължава да гледа прекалено лековато на нашето хоби ? Този въпрос ми хрумна, докато редактирах това интервю за рубриката „Перо и зар“. Задавам го към всички вас – ангажирани по някакъв начин с настолните игри у нас. 

На настолните игри продължава да се гледа като на лековато забавление за наивници. Мнозина го определят като безполезно и детско. А настолните игри могат да предложат толкова много. Ползите върху развитието на тактическото и стратегическото мислене, върху логическото и дедуктивно възприемане на света и този непресъхващ извор за въображението са само частица от най-силните страни на настолните игри.

Естествено, далеч съм от мисълта, че настолните игри ще получат признание у нас от само себе си. За това трябва да се работи. Днешната ни среща е именно с човек, които в последните години отдаде ужасно много от времето и енергията си, за да популяризира любимото ни хоби. Боян Евстатиев е име познато за всеки роден геймър. "Човекът-Катан", винаги усмихнат и изключително положителен човек, който е научил толкова от вас как изглеждат модерните настолни игри благодарение на дългогодишната дейност на Клуб 73 и легендарния „Гигантски Катан“ – част от почти всяко родно събитие за хобито. С Боян се отлагахме доста дълго това интервю - ежедневие, уви. Най-накрая успяваме да го реализираме покрай излизането на първата игра на "Game On", българска компания ангажирана с това да предлага легазирани на български език хитови настолни игри. Да, Боян има пръст и там, но нека ви разкрия какво си побъбръхме заедно.

   Ицо: Представи се с няколко думи. Какво трябва да знаят нашите читатели за Боян Евстатиев ?

   Боян : Родом съм от Пазарджик, по дух и ½ кръв от с. Баня – Банско, по вяра убеден християни – евангелист. Семеен с две дъщери. С една чудесна привилегия, жена ми Елина и тя като мен е запален играч.

   Ицо: Как попадна в чудното ни хоби ?

   Боян: По много интересен начин. Бях на море в Турция през 2009 година заедно с бременната Елина, както и с любимите ми тъст и тъща. И понеже бях с такава лежерна компания по цял ден се киснахме на по-тихия басейн в хотела ни. Направи ми впечатление две млади двойки, които ми приличаха на едни моржове – четат по цял ден дебели фентъзи книги и от време на време се пльосваха в басейна да се разхладят. Тихи като тревата.

Някой май печели на Cyclades 

    Малко преди да си тръгнем, решихме да играем белот във фоайето на хотела. Цъкаме си прилично картите, а до нас чувам нечленоразделни звуци и едно „wunderbar“ (от тогава между впрочем не съм играл белот, нямам и намерение).

Обръщам се да видя какво става и какво да видя - същите онези спокойни и безшумни младежи сега крещят, ръкомахат, а някакво зарче хвърчи нанякъде…

Не се сдържах и отидох при тях да видя какво играят. Как така някаква игра коренно промени тяхното несмутимо и безгрижно поведение. Попитах ги каква игра играя и разбрах, че се казва … "Catan". После беше лесно, проверих в интернет за нея, оттам разбрах даже, че я има отскоро изцяло и на български, чрез нея разбрах и за най-големият сайт за настолни игри - "boardgamegeek.com"… кутията на настолните игри вече беше отворена !

Господин "Катан"

    Ицо: Ти си човека зад "Intelli Games" – трудно ли се продават настолни игри в България ? Пред какви изпитания сте изправени ?

    Боян: Настолни игри в България трудно се налагат. Много е важно да се обясни на потенциалните купувачи за какво ги дават тези 50-60 лв., например. Не само за някакви картони, смешни дървени фигурки и тесте карти. Всъщност това са часове емоции с добра компания. Изпитанията са в тази насока по възможност да не се изпускат и без друго малкото моменти, когато хобито ни се популяризира всред обществото ни.

   Ицо: Как ти се струва развитието на пазара на настолни игри у нас ?

    Боян: Смятам, че се развива плавно и благополучно. Все повече и все по-нагоре, но твърдя, че няма бум. И все пак - съпоставимо с преди пет години, хобито ни е много по-разпознаваемо вече.

Боян в естествената му среда

    Ицо: "Intelli Games' са официален вносител на "Catan" продукти за България. 20 години по-късно, има ли още живот в тази игра ? И колко важен е всъщност "Catan" за хобито ?

    Боян: Има ! Запалените играчи на настолни игри, т.нар. aficionado отдавна са спрели да я играят, но това се отнася и за редица от другите им игри. 

Аз разглеждам "Catan" по два начина. Като продукта "Catan" и като настолната игра "Catan". В първото сме свидетели на какви ли не комбинации и маркетинг решения, само и само да се продава играта. Ето блестящ пример - тази година излиза "A Game of Thrones Catan: Brotherhoodof the Watch"

Второто е бумът която тази игра постави - началото на модерните настолни игри ! И сега се радвам, когато хората откриват света на настолните игри, чрез "Catan" и именно на това се дължат милионите продажби. Това важи и за другите игри динозаври разбира се - "Carcassonne", "Ticket to Ride"…

"Катан" за гиганти

    Ицо: Изхождайки от предния въпрос, знам че "Intelli Games" е бил част от инициатива за навлизане на настолните игри в родните училища. Разкажи ми малко за нея.

    Боян: Уви, това бе трагедия. По-точно - беше едно софийско училище, пробвахме с ученици от 5-ти и 6-ти клас. Знам, че това е малко субективно, но специално в София много от децата са презадоволени – телефони, таблети, ел.игри. В това няма лошо, такова е поколението просто още не са се наситили. Пробвам се със същата идея и при най-малкия, в първи клас при дъщеря ми, но и там положението е подобно. Игрите не се пазят, бързо омръзват, в смисъл няма желание да се повтори играта, гледа се следващата коя ще е. Разбира се, това са деца и ако се работи с тях методично резултати има. Виждам ги, например, в детския клуб, който организирам един път в месеца в „Клуб за настолни игри 73“.

Catan - Big Game

    Ицо: Настолните игри често се представят като чудесен трамплин за развитие на дедуктивно и логическо мислене. Истина ли е това или рекламен трик ?

    Боян: Повече истина. Аз вярвам и изпитвам това мислене всеки ден  чрез голямата ми дъщеря.

Рекламата я има вече навсякъде и във всичко, въпрос на избор.

    Ицо: Въпреки всичко, което ни сподели в предните въпроси, все пак трябва ли да влязат настолните игри и в българските училища ?

    Боян: Задължително и не само там, а и в библиотеките и читалищата ! Голям е спора между "книжката и мишката". А никой не се пита, кое е по средата и би било чудесен мост за разбирателство ? За мен това са модерните настолни игри.

   Ицо: Няма как да не те попитам и за "Game On" – какво да очакваме от тази млада българска компания ?

    Боян: "Game On" е вече факт. Първата ни игра, която издадохме, също е факт – „Легендарният плод“. Тя е и първата от една серия игри, които ще излизат под "fable" системата. Няма да казвам какво е fable системата, открийте я чрез „Легендарният плод“ !

Поредните запленени от хобито

    Ицо: Има ли нужда пазара на игри у нас от повече легализирани издания ?

    Боян: Няма начин - само тази година в Есен ще бъдат представени над 800 нови заглавия! За справка миналата година бяха около 500. Нашия пазар все още е малък и скромен, но смятам че може да поеме поне по десет заглавия изцяло преведени на български език на година. 
Предизвикателството е да се популяризират максимално. А това е трудно! Не е като да лапнеш някаква вафла, да я глътнеш и да я оцениш. Иска се усилия, да се разучи играта да се обясни правилно, голямо търпение особено с нови играчи...да продължавам ли?

    Ицо: Повдигни ни малко завесата – какво да очакваме от "Intelli Games" , "Game on" и Боян Евстатиев ?

    Боян: Завесата и за мен по-малко се повдига, но като цяло хобито ми, настолните игри, заема все по-голямо място в живота ми дотам, че е на път да мина от другата страна.

   Казах ви, че Боян е от тези хора. От хората, които искрено вярват в нашето любимо хоби и се стремят да извадят най-доброто от него, за да го споделят с всички. Именно от това имат нужда настолните игри у нас. А аз спирам до тук и със затаен дух очаквам следващото заглавие на "Game On"