"Перо и зар" с Христо Филипов : Настолните игри - това е да споделиш радостта от играта с приятели !

    

    Когато Ицо си говори с Ицо. Вероятно няма по-добър начин да опиша този брой на рубриката ни „Перо и зар“. А иначе, Христо Филипов е поредното добре познато име из родните среди на хобито ни. Геймър до мозъка на костите си, Христо има  да ни разкаже ужасно много от "кухнята" на настолните игри - трудно ли се продават, какво се търси и има ли въобще бъдеще хобито у нас. Няма да пропусна и темата за „възкресението“ на "Pikko Games", в което той играе водеща роля. Ще си говорим и за внушителната колекция от настолни игри на Ицо и нужно ли е да си колекционер, за да се насладиш на хобито ни. Абе стига съм ви обяснявал, четете надолу : "Когато Ицо срещне Ицо".

"Перо и зар" с Боян Евстатиев : Настолните игри са мост между "книжката и мишката"

    Не ви ли се струва, че обществото продължава да гледа прекалено лековато на нашето хоби ? Този въпрос ми хрумна, докато редактирах това интервю за рубриката „Перо и зар“. Задавам го към всички вас – ангажирани по някакъв начин с настолните игри у нас. 

На настолните игри продължава да се гледа като на лековато забавление за наивници. Мнозина го определят като безполезно и детско. А настолните игри могат да предложат толкова много. Ползите върху развитието на тактическото и стратегическото мислене, върху логическото и дедуктивно възприемане на света и този непресъхващ извор за въображението са само частица от най-силните страни на настолните игри.

Естествено, далеч съм от мисълта, че настолните игри ще получат признание у нас от само себе си. За това трябва да се работи. Днешната ни среща е именно с човек, които в последните години отдаде ужасно много от времето и енергията си, за да популяризира любимото ни хоби. Боян Евстатиев е име познато за всеки роден геймър. "Човекът-Катан", винаги усмихнат и изключително положителен човек, който е научил толкова от вас как изглеждат модерните настолни игри благодарение на дългогодишната дейност на Клуб 73 и легендарния „Гигантски Катан“ – част от почти всяко родно събитие за хобито. С Боян се отлагахме доста дълго това интервю - ежедневие, уви. Най-накрая успяваме да го реализираме покрай излизането на първата игра на "Game On", българска компания ангажирана с това да предлага легазирани на български език хитови настолни игри. Да, Боян има пръст и там, но нека ви разкрия какво си побъбръхме заедно.

Царят на плодовете – Легендарният плод

от Христо Симеонов

   Дайте да си го кажем още в началото. „Право, куме, в очи“, както е казал народа. Що е то „legacy” игра ? Вероятно повече от вас знаят, но няма да се изморя да го обяснявам. „Legacy” e система в настолните игри, в основата на която е възможността в хода на серия от игрални сесии, играчите да променят правилата, включвайки или изключвайки такива от действие, като крайния резултат от всичко това е реализирането на едно персонално, лично копие от играта, което носи индивидуалния дух на групата играчи.

    Като основоположник на системата може да посочим известния дизайнер Роб Давю. Към този момент на пазара може да откриете няколко подобни игри, коио освен по тема се различават и по „степен на фаталност“. Не се учудвайте ако не знаете за какво ви говоря – последния термин си е мое творение. „Степен на фаталност“ е възможността за преиграване на дадена „legacy” игра. И тук  ставаме свидетели на няколко различни подхода. В „Legacy” игрите на Давю ( "Pandemic", "RISK", "SeaFall" ) играта се играе в пълния си блясък само веднъж, което пък е свързано с богохулни за всеки геймър деяния, като късане на карти, писане по игралното табло и изтриване на цели секции от правилата. В заглавия като "T.I.M.E. Stories" пък е избран подхода на модулите – играете дадано приключение, достигате до финала му и вероятно ще се върнете към него с друга група играчи, така де – имаме що годе някаква преиграваемост.

    Вероятно се досещате накъде отиват нещата. „Legacy” игрите са запленяващи с многопластовите си правила и богатство на геймплея, който се разкрива постепенно пред играчите, но на цената на само едно изиграване. Е, така беше...досега. В днешното ревю ще ви разкрия една нова и смела концепция в хобито, която се опитва да обърне “legacy” игрите с главата на долу. А най-хубавото - пристига при нас на български !