от Христо Симеонов
Дайте да си го кажем още в
началото. „Право, куме, в очи“, както е казал народа. Що е то „legacy” игра ?
Вероятно повече от вас знаят, но няма да се изморя да го обяснявам. „Legacy” e система в настолните
игри, в основата на която е възможността в хода на серия от игрални сесии,
играчите да променят правилата, включвайки или изключвайки такива от действие,
като крайния резултат от всичко това е реализирането на едно персонално, лично
копие от играта, което носи индивидуалния дух на групата играчи.
Като основоположник на системата
може да посочим известния дизайнер Роб Давю. Към този момент на пазара може да
откриете няколко подобни игри, коио освен по тема се различават и по „степен
на фаталност“. Не се учудвайте ако не знаете за какво ви говоря – последния термин си е мое творение. „Степен на фаталност“ е възможността за преиграване
на дадена „legacy” игра. И тук ставаме свидетели на няколко
различни подхода. В „Legacy” игрите на Давю ( "Pandemic", "RISK", "SeaFall" ) играта се
играе в пълния си блясък само веднъж, което пък е свързано с богохулни за всеки геймър деяния, като късане на карти, писане по игралното табло и изтриване на цели
секции от правилата. В заглавия като "T.I.M.E.
Stories" пък е избран подхода на модулите –
играете дадано приключение, достигате до финала му и вероятно ще се върнете към
него с друга група играчи, така де – имаме що годе някаква преиграваемост.
Вероятно се досещате накъде
отиват нещата. „Legacy” игрите са
запленяващи с многопластовите си правила и богатство на геймплея, който се
разкрива постепенно пред играчите, но на цената на само едно изиграване. Е,
така беше...досега. В днешното ревю ще ви разкрия една нова и смела
концепция в хобито, която се опитва да обърне “legacy” игрите с главата на долу. А най-хубавото - пристига при нас на български !
