Вероятността този увод да попадне
в категорията „напълно ненужен“ е доста
голяма. Затова и ще използвам така предоставената ми „вратичка“ и няма да ви
говоря празни приказки за динозаври, мащабността на жанра "worker placement" и силата на социалните мрежи в превъзнасянето на една настолна игра. Защото
смятам, че почти няма хора с интерес в хобито, които да не са попадали на поне
една публикация или снимка на “Dinosaur Island”.
В последните две години играта
предизвика истинска истерия, която бе съпроводена и с няколко изключително
успешни "Kickstarter" кампании. Заглавието се радва на доста добър прием и високи
оценки и едва ли ще има значение какво ще ви кажа в това ревю. Но все пак ще го
направя...щото пък това си е моето мнение !
Когато имаш блокбъстър тема
Играта заема ужасно много място |
“Dinosaur Island” е
стратегическа, „евро“ игра с „поставяне на работници“/worker
placement / за двама до четирима играчи...в
своята базова версия, която ще бъде обект на това ревю. Многобройните „Kickstarter” кампании позволиха съществуването на специфични версии на играта за повече
играчи, множество модули и версия за двама души. Дали ще видите ревю за всички тях...божа работа.
“Dinosaur Island” е дело на топ
дизайнерите Джонатан Гилмор ( Dead of Winter ; Vault Wars ;Wasteland ExpressDelivery Service ) и Брайън Луис ( Titans
of Industry ). Издатели са "Pandasaurus Games". В следващите редове ще стане дума обстойно
за геймплея на “Dinosaur Island” и на този
етап е важно да знаете, че в него ще откриете внушително количество механики,
ала сред тях на основно място изпъква "worker placement"/"поставянето на работници" елемента, заради който и
определяме играта в този толкова популярен жанр.
Идеята за различна продължителност на играта е добра |
Няма как обаче да не обърна
внимание на темата в “Dinosaur Island”. Защото тя е основното, което ще ви грабне поне на първо време. В “Dinosaur
Island” играчите влизат в ролята на
предприемчиви управители на футуристичен и амбициозен „Парк за Динозаври“. Да,
точно така – киноиконата „Джурасик парк“ идва на вашата геймърска маса. В хода
на играта ще наемате персонал, ще извличате ДНК проби от вкаменелостти, ще
създавате динозаври в лаборатории, ще градите инфраструктура от клетки, огради
и павилиони за захарен памук и пуканки ( какво друго ти е нужно за един парк ?
) и ще се стремите да привлечете максимален брой посетители, с чиято помощ да
генерирате кинти и точки.
Най-престижният парк печели.
Ако централните бордове са ви малко - всеки си има по два лични |
Бързам обаче да ви кажа, как
свършва една игрова сесия на “Dinosaur Island”, защото това е един от интригуващите елементи структуриращи геймплея на играта. В началото си избирате продължителността, която варира от
„кратка“ до „дълга“ игра, посредством тесте карти. Теглите толкова на брой
карти „цели“, колкото е броят на играчите плюс една. Когато остане само една
цел, за която никой не се е класирал, играта свършва. Идеята, че сами
определяте продължителността на сесията си в “Dinosaur Island” не е задължително нещо оригинално, но си е точно на
мястото за подобна сериозна, „евро“ игра. Дори ако трябва да съм откровен с вас
– иска ми се да го виждам по-честичко като геймплей похват.
Подготовката за игра в “Dinosaur
Island” обаче отнема доста време. И място. Ще ви трябва наистина голяма маса.
Което не е чак толкова голям проблем за мен, но ме изненада. Като част от „set up”-a ще намерите
разполагането на четири централни
борда, няколко реда карти и по два борда
за всеки играч. „Маднес“, както се казваше в един популярен филм, който
няма нищо общо с динозаврите. Определено не съм фен на цялата тази натруфеност
и си мисля, че можеше да бъде по-компактно събрана играта. Също така създава и едно
тягостно впечатление, че „играта е супер сложна“, което както ще се уверите
сами, не коресподира с истината.
Швейцарски часовник
Кехлибарените ДНК зарове са ОМЕГА КУУЛ |
Названието на този пасаж от
ревюто на “Dinosaur Island” е тривиално
като вицовете за блондинки, но няма как по-друг начин да определя перфектно
работещия геймплей на играта. Всеки рунд е разделен на пет фази, следващи
логически една от друга и усещащи се като едно хомогенно преживяване. Най-общо
мога да ги разделя на : две фази с поставяне на работници, пазар и две „пасивни“
фази.
Веднага ми е ясно какво ви хваща
окото. В “Dinosaur Island” ще откриете
два вида „работници“, които в идеалния вариант ползвате за коренно различни
неща, случващи се в две отделни фази.
Освен ДНК си, с учените взимате и "репецти" за динозаври |
В първата фаза на всеки рунд означена като „Изследване“, основно събирате ДНК. Последното е един от основните ресурси в
играта и идва в няколко разновидностти...удобно маркирани посредством кубчета
на едно от двете ви персонални табла. В началото на фазата се хвърлят определен
брой зарове, които са покъртително яки (
в цвят „кехлибар“ и със шаренки ДНК символи ) и всеки играч започва да изпраща
„учени“, които да придобиват благинки от заровете. Да, има си я дозата късмет и
да, има си значение кой пръв ще избира. Самите „учени“ са един от видовете
работници в “Dinosaur Island”, ала са
ми...постнички. Бюджетни токенчета във вашия цвят с номера от едно до три. Защо
са номерата ли ? В зависимост от номера
на изпратеният учен, по толкова умножавате придобития от заровете символ. Така
искате максимално добре да използвате „учен“ номер 3. Понеже има зарове,
късмет, бутане да си пръв и знам, че ще ми ревнете - спокойно,има и утешителна награда.
Може винаги да кажете пас в тази фаза и неизползваните „учени“ стават
автоматично обикновенни „работници“, които активирате в следващите фази.
Закъде парк без атракционни ?! |
Във втората фаза на “Dinosaur
Island” тръгвате по молчетата...така де – "Пазар" ! Което си е тъкмо на мястото, когато изграждате един увеселителен
парк. А и изборът е доста богат. Имате на разлопожение втори централен борд, разграфен на
секции и стриктно запълнен с плочки. Може да си купите само две неща...което макар да го разбирам от чисто геймплей гледна
точка, си е малко тъжничко. На ваше разположение е опцията да наемете "специалист", даващ ви специално умение или да построите атракционни ( мани ги
тия динозаври, друго си е машина за захарен памук ), или да „подобрите“
лабораторията си. А защо не да си набавите нужното ДНК, което не сте успели да
грабнете в предната фаза. Опциите са ужасно много на брой и...ами от тази фази
се решава почти на сто процента стратегията ви в “Dinosaur Island”. Дали да наемете даден "специалист" или да се насочите към
повече атракциони ,или пък липсващо ДНК – напук на факта, че играта е “worker
placement”, фазата „пазар“ е най-важният
момент. И съответно много може да пострадате, ако не инвестирате правилно и навреме. Да не говорим, че има някои откровено „счупени“ благинки за покупка.
Двата вида "работници" в играта |
В шеги и закачки, стигнахме и до
третата фаза в “Dinosaur Island” – фазата на
„бачкаторите“. Не, не се шегувам – така се казва ! В нея използвате вторият си
вид работници, които приличат на тексаски петролни магнати – „дебели“ мийпъли с
каубойски шапки. Освен това на ваше разположение е и втората част от първото ви
персонално табло ( обърках ли ви ? ), която е означена като „лабораторията“.
Защо пращате каубой в „лабораторията“ си нямам никаква идея, ама цялата работа
си е „доброто, старо „приятелско“ поставяне на работници“. С вашите каубИЙПЪЛИ
( не са мийпъли ! ) активирате различни локации от борда си и получавате различни
благинки. Казах „приятелско“, защото няма опция да бъдете блокиран, нито може
да блокирате някого. Което е малко сивичко, скучничко и реално се свежда до
това правилно да си „менажирате“ работниците.
Хайде отиди там, мойто момче |
Четвъртата фаза от всеки рунд в “Dinosaur
Island” е момента, в който най-ясно си
проличава готината тема в играта. Защото в нея вашите паркове приемат
посетители. На база на показателят „вълнение“ ( ще го откриете като скала на един от бордовете си ) вие теглите мийпъли от платнена торба.
Последните се явяват посетители на парка ви и ги поставяте върху съответните
атракциони и клетки на динозаври. Тук е и реалното приложение на второто ви
персонално табло, което изобразява парка ви в един "tile placement" / "поставяне на
плочки" / вид. Важно значение имат и клетките за динозаври ( последните са сладки розови дино-ИЙПЪЛИ ) и „нивото на
сигурност“ в парка ви ( пак скала ). Ако не може да покриете изискванията за
сигурност, то динозаврите излизат на свобода и изяждат даден брой от
посетителите ви, което не води до международна хуманитарна криза, а просто
губите точки. Всичко звучи много „окей“, ако не беше пустия късмет, който малко
дразни в тази фаза. Защото в торбата с посетители освен „добри гости“ – жълти мийпъли
има и „безделници“ – розови фигурки. Те блокират местата по атракционите (
всеки си има капацитет ) и не ви носят парички и точки в края на фазата. И ги
теглите на случаен принцип...Малко не е окей.
Заключени(е) в жанра
Торбата с посетителите вкарва не на място push your luck в играта |
На хартия “Dinosaur
Island” е солидна „евро“ игра с "поставяне на работници", която веднага грабва
с любопитната си и популярна тема ( кой не знае „Джурасик парк“, кой не е слушал
за него ). Визуално и като компоненти играта също е на високо ниво.
Макар че има шанс някои цветови решения да не се понравят на всички.
Прекаленото насищане и използване на крещящи цветове и краски едва ли е за
всеки вкус. Лично за мен е окей, защото усещам и един 80-тарски вкус...не че
има някакво място в “Dinosaur Island”, ама го усещам.
И някъде тук се досещате, че
рязко ще завъртя на сто и осемдесет градуса това положително ревю и ще почна да
мърмосвам ( любима дума ). Ами такъв съм си и “Dinosaur Island” малко ме разочарова. Мрън.
Първо. Ясно си давам сметка, че
затова е виновен "хайпа". В последните две години почти няма ден, в който да не ми е попаднала снимка или публикация за “Dinosaur Island” в социалните мрежи. И всички положителни ревюта на де що
има знайни и незнайни ревюъри. Някак си очаквах повече.
Второ. Не ме разбирайте грешно,
играта е „много добре“, на границата с „отлично“. Но просто не видях нищо толкова уникално спрямо десетки
други заглавия в „worker placement“ жанра. Което си е малко разочароващо. Да, темата е
прекрасно пренесена в геймплея, но ми липсваше голямото „УОУ“, което да затвърди
целия този "хайп".
Трето. Не звучи правдоподобно от
моята уста,но в “Dinosaur Island” си има доста късмет. Кога ще се обърне дадена плочка, какво ще изтеглите от торбата с
посетителите. А и доста от подобренията за парка ви са и определено небалансирани
( поне аз ги видях така ), за сметка на други, които са абсолютно ненужни и не добринасят на такова ниво. Освен това малко ми
липсва и разнообразието във възможните стратегии в играта и ми се струва,
че някой от възможните пътища за търсене на крайната победа са непостижими.
Толкова за “Dinosaur
Island”. Тегля черта и заключвам : хареса ми в
цялост, но проблеми в баланса, наличието на късмет на неправилните места в геймплея и завишените ми очаквания накланят везните повечко към „пас“ за „Островът
на динозаврите“.
Препоръчвам задължително ЗА :
1. Нямате голям опит в "worker placement" жанра.
2. Липсата на баланс за сметка на темата е окей за вас.
3. Имате всички "Джурасик парк" филми на Blu-ray Director's edition
Оценка :
Визуално оформлени и компоненти : 5 / 6
Геймплей : 4 / 6
Преиграваемост : 4 / 6
Крайна оценка : 4 / 6
Няма коментари:
Публикуване на коментар