Нова година – нова късмет. Това си пожелаваме всички в началото на януари. Без да се опитвам да оригиналнича особено много,
аз ще се опитам да го перифразирам. Нова година – нов рекорд за най-късо ревю.
Защо ли ? Ами защото играта, която ще ви представя в следващите редове е доста
миниатюрна като брой компоненти и геймплей, която автоматично означава по-кратичко ревю.
Казвайки ви всичко това не си и
помисляйте, че става дума за представител на така популярните в последно време „микро“ игри. Дори напротив –
говорим за кутия среден размер, в която едвам се побират тесте карти,
маркери и „дъскички“. Нали разбрахте какво направих ? Набързо ви изброих
компонентите на играта. Последното, което забравих, е книжка с правила, с
обем от четири страници . Играта попада в „парти“ жанра или казано с други
думи : спада към всички онези игри, които играете когато сте повече от четирима и
търсите нещо кратко, неангажиращо и много забавно.
Запомнете последното
определение от горното изречение – "забавно". Защото ви предстой да се сблъскате
с една от най-забавните „парти“ игри в последните няколко години.
Кооперативно ли играем или да ти е гадно
?
Всичко нужно, за да играете "Just one " |
“Just one” е кооперативна „парти“ игра с асоциации за трима до седем
играчи. Казвайки „асоциации“ веднага трябва да ви светва една червена лампичка – играта
се отнася към „семейството“ на "Dixit", "Mysterium", "Codenames", "When I Dream" и десетки други знайни и незнайни заглавия ( за които не се сещам в момента ), които ви
„изпитват“ доколко познате другарчетата си около масата, давайки им „подсказки“. Няма как този жанр да не ви е омръзнал...но потърпете малко,
хубавото иде. Иначе дизайнери на “Just one” са Людовик Руди и Бруно Шатер ( да, това са хората зад “The 7th
Continent”, която далеч не е парти игра ). Издатели са Repos Production ( “7 wonders
; “Cash’n’ Guns” ; “Concept” )
Карти ли бе да го опишеш |
Както подобава на всяка „парти“
игра ( или поне на повечето ) в “Just one” няма никакъв помен от тема. Просто трябва да отгатвате думи. В комплекта
към играта ще откриете масивно тесте
от сто и десет карти. Преди началото на всяка сесия тайно и без да ги гледате,
отделяте тринадесет карти. “Just one” е абсолютно кооперативна игра, като целта
ви е да познаете колкото се може повече думи и полученият накрая резутат ви
отрежда някаква титла – през „абсолютни аматьори“ до „царете на асоциациите“.
Всеки играч получава цветно
маркерче ( има розовко и цикламено ! ) и „дъсчица“ за писане. Последното
всъщност си е пласмасова табелка, върху която обаче може да пишете и да
изтривате посредством маркерите. Абе, както е модерно в училищата вече – бяла
дъска и се пише на нея с маркер. Макар че на мен си ми липсва тебешира и
мръсотията след него, ама това е друга тема. И общо взето сте готови за игра.
Приготовлението на “Just one” отнема
буквално няколко секунди, което си плюс отвсякъде.
„Аз ще напиша най-явното !“
Коя е думата ? |
Геймплея на “Just one” е изключително простичък и се обяснява с няколко
изречение. Както вероятно се досещате – в основата на играта са картите. Върху
лицевата страна на всяка едно от тях има изобразени пет думи, като всяка от тях
е номерирана от едно до пет. Относно разнообразието им – очаквайте всичко. През
простички неща като „топка“, „огън“ и „вода“, та до по -специфични като
„Флинтстоун“, „Вивалди“ и „Елвис“. Едно обаче е сигурно – разнообразието е
гарантирано. Сто и десет карти, по пет думи всяка, прави петстотин и петдесет
различни нещица, които да отгатвате. “Just one” заслужава отличен за преиграваемост!
А тази ? |
Всеки ход в играта поставя един
от играчите в ролята на „отгатващ“. Той обръща най-горната карта от
предварително приготвеното тесте без да я поглежда и назовава номер. Избраната
дума е тази, която останалите трябва да му поскажат. За целта всеки от тях
написва на „дъскичката“ подсказка под формата на само една дума. И тук идва най-голямото лутане - ама, може ли това ;
ама, това брой ли се ; ама ,то е различно, бе. Всъщност в правилата на “Just one” ясно са посочени „валидните“ подсказки :
-
Единична дума
-
Цифра
-
Номер
-
Акроним
-
Ономатопея (
звукоподражаваще дума )
-
Специални
персонажи
А невалидни са :
-
Същата дума,
написана различно
-
Същата дума на
чужд език
-
Дума със същия
корен
-
Измислена дума
( еееее )
Еднаквите думи се изтриват. Коя е думата ? |
След като подсказващите играчите напишат
подсказката си, отгатващия си затваря очите и те сверяват написаното. Ако сте се
чудили откъде идва името на играта, сега е време да разберете. По време на
сверяването всички еднакви думи се унищожават...така де изтриват. Като под
„еднакви“ се има предвид и думи с еднакъв
корен ( като „принц“ и „принцеса“ например ), а също така и варианти на едни и
същи думи ( множествено число, род, нарочни правописни грешки )
Идеята на играта е да останат само
уникалните подсказки...така де - “Just one”. След като подсказващите сверят думите си, отгатващия отваря очи и трябва
да познае думата. Има право само на един опит – първото което каже, се зачита
за отговора му.
Точките нямат значение
Възможно е да имате известни
съмнение относно геймплей качествата й, но аз мога напълно да ви уверя, че “Just one” е блестяща игра. Тя изпълва напълно постулатите на жанра
и аудиторията, към които спада. Бърза, елементарна за усвояване и
пристрастяващо забавна. Ще се уловите, че искате да играете още и още от нея, а
цялата идея с точкуването ще забравите бързо. “Just one” е от този тип игри, които може да играете винаги,
навсякъде и с всеки. Именно затова я препоръчвам горещо и дори нещо повече - ще
си позволя да я нарека „най-добрата „парти“ игра в последната една година“ !
Препоръчвам задължително ЗА :
1. Всеки, които обича веселието.
2. Когато си търсите нова, свежа и забавна "парти" игра.
Оценка :
Визуално оформление и компоненти : 6 / 6
Преиграваемост : 6 / 6
Геймплей : 6 / 6
Крайна оценка : 6 / 6
Автор
: Христо Симеонов
Няма коментари:
Публикуване на коментар