Ако на Марс играеха шах – Orbit Battle

    Да ви кажа правичката – нямах си никаква идея за съществуването на тази игра. Ама била някаква настолна версия на популярна видео игра. Ама била успешно финансирана. Ама била норвежка ( пази, Боже ). „Нищо не знам“, както казва студент преди изпит.

    Играта ми бе предоставена с благословията на чичо Деян от BigBoxGamers ( ако не сте ги чували и там пишат ревюта на настолни игри, цък на линкчето ), до когото пък е достигнала по „неведоми божи пътеки“. Тук е момента да отворя една скоба и да ви разкажа малко за „Игрите на Деян“. Това е една особена категория настолни забавления, която няма да откриете нито в популярните родни магазини, нито в "Ebay", "Amazon" или BoardGameGeek…а понякога и собствените им дизайнери не знаят за съществуването им. Деян обаче някак се добира до тези НИКОМУ НЕИЗВЕСТНИ ЗАГЛАВИЯ и ни „тероризира“ да ги играем...пък от време на време и да пишем ревюта за тях.

Сложих „тероризира“ в кавичка, защото, ако искате ми вярвайте, но понякога сред „Игрите на Деян“ има неочаквани попадения – разкошни бужита, които никога няма да достигнат до широката публика, защото не са дело на голям дизайнер, не ги издава "мастито" гейм студио и не пристигат с десет килограма излишни компоненти под формата на ненужни миниатюри. Истинска наслада е да попаднеш на подобна игра. Именно затова бях особено ентусиазиран за “Orbit Battle”. Въпросът бе дали държа поредния настолен сапфир, заринат под тоновете „боклучави, хайпнати игри“...или бях грабнал чист боклук. Малко като „Да бъдеш или не“, ама в настолен прочит. 

Бай Илън го е измислил

Те това са компонентите...

    “Orbit Battle” е стратегическа, абстрактна игра за двама души. Нейн дизайнер е Хейн Аспен Хаттестад, за когото това е първи опит в дизайна на настолни игри. Издател е...“Orbit Battle“. Не знам дали е окей да кръщаваш издателство на първата си игра, ама “се‘ла ви” както са казали братята французи.

    В “Orbit Battle” вие влизате в ролята на звезден командир, командващ армада от осем космически кораба и пет..."бойни пръстена".  Нямам си на и на идея какво е „боен пръстен“, затова продължаваме напред. Сблъсък с метеорит е унищожил вашата родна планета и вие в ролята на командир трябва да откриете нов дом за вашата раса. Проблемът обаче е, че явно същото се е случило и на друга раса ( слОчаеност ? ) и друг звезден командир също си проправя път в търсене на нови,обитаеми планети. Така пред двамата играчи се поставя въпроса, кой пръв ще спечели състезанието по овладяването на подходящите за живот планети.

Космически кораби и...пръстени

    Хубава история. Тъжно, че в играта въобще няма да си спомняте за нея. Всичко в “Orbit Battle” се върти около класически постулати в абстрактните игри. Върху масивно игрално поле, издържано в стилната, но не особено привлекателна черна гама всеки играч разполага свойте „фигури“. Както вече споменах, те са два вида и имат различно приложение в играта. Както и различни правила за придвижването си. Общо взето с това се изчерпва подготовката за игра в “Orbit Battle”.

    Някъде тук ми се иска да обърна внимание на компонентите. Споменах за „черното като дяволска душа“ игрално поле. Върху него има изобразени малки планети, във всеки ъгъл има логото на играта, а в центъра са и трите големи планети. Първо – изборът на цветове е отвратителен. Второ – планетите приличат на необитаеми метеорити, с което тотално убиват всякакво ваше желание да се вглеждате в борда. А разположените в четирите ъгъла лога на компанията/играта колкото и странно да ви звучи - имат геймплей роля. Ама е много „слабо“ да поставяш такива неща в играта си.

    Самите фигурки не са лоши. Не очаквайте „уникални миниатюри“, а пластмасови корабчета, с формата на летящи чинии и...пластмасови пръстенчета. Последните се нанизват на корабчетата ( тук загубихме детската аудитория ), което не е просто „глезотийка“, а има значение за геймплея на играта.

    За да обобщя относно компонентите. Малко над посредственото ниво. Най-доброто, което може да се каже за тях е, че вършат работа. Но няма да ви накарат да харесат повече “Orbit Battle” . Виж да я намразите...

Познати механики

Черното е на мода.

    В основата на геймплея на “Orbit Battle” са залегнали правилата за движение на двата вида фигурки. Все пак да кажа и най-важното – играчът пръв успял да „закара“ три корабчета ( и само корабчета,а  не "пръстени" ) на голяма планета я пленява. Две пленени големи планети – и печелите играта. Простичко за обяснение и разбиране.

    Затова да си поговорим и за корабчетата/летящите чинии. Те се движат винаги с две позиции  по игралното поле – ни повече, ни по-малко. Като не можете да ги движите по диагонал и да завършвате хода си в поле с ваша фигурка. Можете обаче да прескачате фигурки ( ваши или чужди ),а когато „кацнете на главата“ на противников „боен пръстен“, го унищожавате –„Супер Марио“ стил !

Тягосна битка за надмощие над планетата Х

    Основата на “Orbit Battle” е правилното придвижване на корабчетата ви. Как най-добре ще ги позиционирате и най-бързо ще успеете да ги поставите на големите планети. Тук ще спомена и за логата в четирите ъгъла.С тяхна помощ може да се...телепортирате до друго лого. Откъм тактическа/геймплей страна – готино. Откъм визия и изпълнение – отвратително решение на авторите на играта.

    Ролята на „бойните пръстени“ в “Orbit Battle”  е сходна с тази на „квартални гамени“...в случая в космоса. Тяхната задача не е да овладяват планети ( дори не можете да ги местите на големите планети ), а да „респектират“, така де, да „залавят“ корабчета. „Бойните пръстени“ се движат винаги с пет полета,но не могат да прескачат фигури. Когато попаднат върху противников „боен пръстен“ го унищожават, а когато попаднат върху противниково корабче, го пленяват. И то вече работи за тях. Ако ви пленят корабче, спасение за него няма. До края на играта то вече принадлежи на противника ви.

Зеленото корабче е в риск

    Така „бойните пръстени“ са жандармите в галактиката на “Orbit Battle” . Правилното им позициониране е ключово в блокирането на опонента ви. Самите те обаче са доста уязвими и трябва да внимавате да не ги загубите. Не че не може да спечелите играта без тях, но просто няма да има с какво да „плащите“ опонента си.

    В този дух на надлъгване преминава всяка една сесия на “Orbit Battle” . В началото играта започва бавно, мудно докато извадите фигурките си на игралното поле и ги подредите. След което минаваме през фаза на надлъгване, която е най-интересната и оспорвана част от геймплея на играта. Към края на всяка сесия обаче много отчетливо си проличава крайния победител и тогава някак играта губи устрема си. Просто противника му няма много опции за реакция и обрат.

Нещо като нищо

    Няма да крия - “Orbit Battle” не ме грабна. Играта в най-добрия случай бих определил като „посредствена“ и веднага ще ви кажа защо, за да не обвините в „случаен хейт“.

    Ще започна с визията, която никак, ама никак не хваща окото. И ако пластмасовите фигурки са окей, то цялата цветова гама на играта отблъсква. А когато говорим за абстрактна игра, през 2019г, тогава когато заглавия като "Azul" и "Santorini" възродиха с гръм и трясък този жанр – трябва да си много наивен да смяташ, че игра с визиятa на “Orbit Battle” ще впечатли геймърите.

     Тъжното е, че нещата не се променят когато стане дума за геймплея на “Orbit Battle”. Дори става по-лошо. Скучен, не особено оригинален и някак посредствен е най-доброто, което мога да кажа за него. Както вече споменах, в някакъв етап от всяка игрова сесия има някакъв пик и аха играта да се получи и момента отминава безвъзвратно. Освен това играта далеч няма толкова преиграваемост, колкото изглежда на пръв поглед и с колкото сме свикнали да ни глезят абстрактните заглавия. Бързо ще ви омръзне и едва ли ще се върнете обратно към нея. За някаква дълбока стратегия и тактика ми е трудно да говоря. Просто едно надлъгване, което се решава от първата малка грешка. 

     Няма как да ви препоръчам “Orbit Battle”. Играта остава някъде на границата на "добър опит...ама мех". Дано пък следващото заглавие на братята норвежци (не ме убивайте с камъни) бъде по-добре.

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 3 / 6

Преиграваемост : 2.5 / 6

Геймплей : 2.5 / 6

Крайна оценка : 2.5 / 6