Парижко танго – Paris: La Cite de la Lumiere

    Вероятно ви е втръснало...ама пак ще ви говоря за „игра за двама“. Но какво съм виновен аз, че последните няколко месеца бяха изключително благодатни в тази област от нашето хоби ? Отдавна вече съм ви казвал, че изминалата 2019г. за мен беше „годината на "игрите за двама“ и поредно доказателство затова е, че вече пет месеца в 2020г, а продължавам да ви представям "заглавия за двама" от миналата година. И *спойл алърт* ще има още. От друга страна пък в последно време именно игрите за двама, заедно със соловите заглавия, са най-предпочитаните...и играни настолни игри. Причините са това мисля са известни на всички.

    Днес ще си говорим за една игра, която включва „пъзелова“ нотка и пространствени елементи. Да ви кажа правичката, определено това не са ми е любимите механики. Но в комбинацията с изумителна визия и СПЕЦИАЛНИ УМЕНИЯ ( не се сдържах, съжалявам ), тази игра определено се настани трайно на игралната ми маса и на рафта. Бързам да ви кажа повечко.

Hard Workin' Men - Men at Work

    Вярвам, че няма сериозно влюбен в хобито геймър, който да не е чувал за "Pretzel Games". В последните няколко години, тази малка компания изгря на настолния небосклон и бързо превзе сърцата на всички с две изключително оригинални, красиви, забавни и пристрастяващи игри. 

За мнозина, тези заглавия се „лековати“. Няма как да споря, защото става дума за „игри с ловкост“/ dexterity games / . Смея да твърдя обаче, че с визията си и предизвикателния и забавен геймплей, игрите на “Pretzel Games” имат място във всяка една настолна колекция.

    Трябва да ви призная, че доста време чаках третото заглавие на компанията в категорията „игри с ловкост“. Още повече, че темата му ми се струва изключително интригуваща. Е, след като имах възможност да поиграя сериозно количество сесии на “Men at Work”, време е да ви кажа какво мисля за играта и как тя стой до останалите две заглавия „за ловкост“ на "Pretzel Games".

Силата на водата - Barrage

    В началото на това ревю трябва да ви споделя, че съм доста притеснен. И смятам в следващите редове да подходя изключително сериозно. Защото темата на играта, която ще ви представя днес, се радва на особено експертно мнение от редица важни и „високообразовани“ родни специалисти. Не искам да се излагам в техните очи, нито пък да изглеждам като лековат български дизайнер, който не разбира нищо от хидроинженерство – тема, с която във България се става и се ляга ( бел.ред. и особено се владее от разни философи )

    Шегата настрана ( дано не ми затворят блога ), днес ще си говорим за сериозна и тежка „евро“ игра. Както знаете, тяхна отличителна черта е липсата на тематичност, за сметка на вълнуващи геймплей механики. Тема в обекта на днешното ми ревю обаче е доста добре реализирана, чак да се учуди човек. А геймплея – той е просто вълшебен. Няма какво да крия – ще ви говоря за едно от игрите, намирили място в моят личен топ десет за изминалата година. Запретвайте ръкави и нека бъде...ток.

Пътуване в Твърдата земя - Glen More II : Chronicles

    Годината е 2010. Настолните игри тепърва започват да навлизат в своятa „златна ера“, но все още са далеч от популярността на която се радват днес, десет години по-късно. Въпросната 2010г. остава паметна за хобито, с появата на няколко заглавия, които се радват на особена популярност дори и днес – "7 wonders" ; "Alien Frontiers" ; The Resistance ; Innovation и др. Някъде там между тях остава и шестата игра от “medium size” поредицата на “Alea” и “Ravensburger”. Играта се казва "Glen More" и е дело на обещаващия германски дизайнер Матиас Крамер. В нея вие влизате в ролята на лидер на шотландски клан от средните векове до 17-ти век, който се опитва да изведе свойте хора до богатство и слава.

    През годините, макар да не става изключително популярно и масово заглавие, "Glen More" се радва на отличен прием сред геймърите и благодарение на изчистения си дизайн и някои вълнуващи и нестандартни елементи от геймплея си, играта затвърждава своето място в хобито. Аз никога не съм играл оригиналната "Glen More", ала съм чувал за нея, че е прилична игра. 

    Годината е 2019. На пазара се появява “Glen More II : Chronicles”. Признам, че съм доста развълнуван и въпреки притеснителната цена на играта ( бел.ред. няма да кажа, че жената ги чете тия ревюта ), я добавям в колекцията си. Е, дойде време да ви споделя какво мисля за тази класика. И отново с уговорката, че никога не съм играл оригиналната игра, но тази нова версия обещава, че е запазила духа й и я е надградила с интересни допълнение. Ами да видим...

В служба на доброто... – Sanctum

    Въпросът с настолни игри и техните видео/компютърни събратя прилича малко на въпроса за „яйцето и кокошката“. Макар и в този случай  да не става дума за произход, защото смятам, и малките деца знаят, че настолните игри съществуват от най-дълбока древност, тъй де, доста преди дигиталните си събратя.

    Ала именно на масовата гейминг култура, която дойде с присъствието на персонален компютър/игрова конзола във всеки дом ( или поне в непосредствена близост – да живеят клубчетата ) , дължим ренесанса на настолните игри. Като този ренесанс има две проявления – създаването на по-добри заглавия и нужда от социална комуникация. В последните десетина година нещата толкова се смесиха, че настолните игри, преди това смятани за занимание за „скучни чичковци“ сега станаха неразделна част от гейминг културата и дори започнаха смело да се намесват в полето на свойте видео събратя.

    И макар вече да няма съмнение, че една настолна игра може да предложи същото ( ако не и повече ) количество забавление колкото и една видео игра, то все още приемаме, че поради спецификата на определени жанрове, имаме фронтове, където видео игрите са абсолютен доминант. Такива например са жанровете на бързите, динамични екшън игри например.

    Надявам се няма да ви изненадам обаче, като ви кажа, че и в тази насока работят неуморните умове на настолната игрова индустрия. И по специално един от тях. Преди няколко години той ни зарадва изпълнявайки на пръв поглед непосилната задача да пренесе любимите ни "first-person shooter"-и в настолна форма. Играта се казваше „Adrenaline” ( ревю ) и заслужено обра множество похвали. Сега нейният автор се завръща с второ свое заглавие, отново инспирирано от популярен жанр видео игри, който изглежда невъзможно да бъде пресъздадем в настолна форма. Говоря ви за „hack’n’slash” ролевите игри – бързи и изключително динамични заглавия, който изискват светкавични реакции. Е, явно дойде и тяхното време да бъдат играни не с джойстик, ами с шепа зарчета и карти.